Психологическите и медицински грижи се предоставят, за да помогнат на хората в такъв дистрес да изследват своята полова идентичност и да намерят такава полова роля, която е комфортна за тях (Bockting & Goldberg, 2006; цит. по WPATH, 2012). Те са съобразени спрямо конкретния човек – това, което помага на едно лице да облекчи половата дисфория, може да бъде много различно от това, което помага на друго лице. Възможно е този процес да включва промяна в изразяването на пола и предприемането на медицински интервенции, но не е задължително. Опциите за медицинско лечение включват например феминизация или маскулинизация на тялото чрез хормонална терапия и/или хирургическа намеса, които са медицински необходими за много хора. Половите идентичности и изразяването са многообразни, а това са само две от многото възможности, за да се помогне на човек да постигне комфорт със себе си и идентичността си. Различни изследвания показват, че половата дисфория в голяма степен може да бъде облекчена чрез хормонална терапия и хирургическа интервенция (Murad et al., 2010; American Medical Association, 2008; Anton, 2009; World Professional Association for Transgender Health, 2008; цит. по WPATH, 2012).
Докато много хора се нуждаят както от терапия, така и от операция, за други е достатъчно само едната от тези възможности за лечение, а трети не се нуждаят от нито една (Bockting & Goldberg, 2006; Bockting, 2008; Lev, 2004; цит. по WPATH, 2012). Понякога, с помощта на психотерапия, някои лица успяват да интегрират своите чувства, свързани с половата им идентичност, в половата роля, съответстваща на гражданския им пол, и не изпитват потребност да феминизират или маскулинизират тялото си. За други промените в половата роля и изразяването са достатъчни, за да облекчат половата дисфория. Някои лица може да се нуждаят от хормонална терапия и смяна на половата роля, но не и от операция, докато за четвърти е необходима хирургическа интервенция, смяна на половата роля, но не и хормонална терапия. С други думи, лечението на половата дисфория е индивидуализирано.
Възможностите за осигуряване на психологически и медицински грижи са различни. Броят и видът на прилаганите интервенции и редът, в който те се провеждат, могат да варират от човек до човек. Опциите включват следното:
- Промяна в изразяването на пола и половата роля (може да бъде през цялото време или само в определени ситуации, в които лицето живее в половата роля, която съответства на идентичността му);
- Хормонална терапия, феминизираща или маскулинизираща тялото;
- Хирургическа интервенция, променяща първичните и/или вторични полови характеристики;
- Психотерапия (индивидуална, за двойки, семейна или групова) с цел изследване на половата идентичност, половата роля и изразяване; справяне с негативното въздействие на половата дисфория и стигмата върху психичното здраве; облекчаване на интернализираната трансфобия; засилване на подкрепата от социалния кръг и приятелите; подобряване на собствената представа за тялото (WPATH, 2012).
В допълнение (или като алтернатива) на описаните горе опции за психологическа и медицинска грижа могат да се разгледат и други варианти, които помагат за облекчаване на половата дисфория, като:
- Групи за взаимопомощ или обществени организации, които предлагат социална подкрепа и защита;
- Групи за взаимопомощ или други ресурси за семействата и приятелите;
- Гласова и комуникационна терапия, които да помогнат на лицето да развие вербални и невербални комуникативни умения и да повишат комфорта с половата идентичност;
- Премахване на излишното окосмяване чрез електролиза, лазерно лечение или кола маска;
- Стягане на гърдите (breast binding) или слагане на подплънки (padding) и др. (WPATH, 2012);
- Промяна на името и на маркера за пол в личните документи.
Литература:
The World Professional Association for Transgender Health (WPATH). (2012). Standards of Care for the Health of Transsexual, Transgender, and Gender- Nonconforming People (7th ed.).
T.I.A. Group bg 