Необходимо е преди да се насочи към хормонална терапия и хирургическа интервенция, да се направи скрининг и оценка на психичното здраве и половата дисфория. Психотерапията обаче не е задължителна, въпреки че е силно препоръчителна (WPATH, 2012). Главната цел на психотерапията е да се намерят начини за подобряване на цялостното психическо благополучие на човека, качеството му на живот и самоизпълнението му. Психотерапията няма за цел да промени половата идентичност. По-скоро тя може да помогне на индивида да изследва проблемите си и да намери начини за облекчаване на половата дисфория, ако има такава (Bockting et al., 2006; Bockting & Coleman, 2007; Fraser, 2009a; Lev, 2004; цит. по WPATH, 2012). Обикновено основната цел на психологическата и медицинска грижа е да помогне на транссексуални, трансджендър и небинарни хора да постигнат дългосрочен комфорт в изразяването на половата си идентичност, с реалистични шансове за успех в своите взаимоотношения, образование и работа. Намиране на комфортна полова роля е преди всичко психосоциален процес. Психотерапията може да бъде безценна при подпомагане на транссексуални, транджендър и небинарни хора със следните неща:
- Изясняване и изследване на половата идентичност и роля;
- Справяне с негативното влияние на стигмата и малцинствения стрес върху психичното здраве и човешкото развитие;
- Улесняване на процеса на разкриване (coming-out) (Bockting & Coleman, 2007; Devor, 2004; Lev, 2004; цит. по WPATH, 2012).
Литература:
The World Professional Association for Transgender Health (WPATH). (2012). Standards of Care for the Health of Transsexual, Transgender, and Gender- Nonconforming People (7th ed.).
T.I.A. Group bg 